hari36
109 el resultado
Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
  92 
Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
  77 
Вчера в детската градина
Слух един набързо мина
Че в края и на таз година
Всеки, нещо пак ще има.
Хубавото лято веч премина ...
  241 
Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...
  272 
Животът е това, което става
Между мисълта за искам и мечтая
Между ще го направя, но не става
Между трябва ми и се нуждая.
Животът е това, което искаш ...
  163 
Отрони звук гласа на съвестта ми
И всяка клетка в мен надигна глас
Май няма бог в нас, едва ли
Кой би вложил нещо ценно в нас?
Кой би съградил човек от кал? ...
  188 
Събужда се природата полека
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...
  253 
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
  248 
Последното листо пое по пътя си към рая
Прегърна я( земята) и се сля с нея
Благодари на вятъра, че най накрая
Се вля в прегръдките на „Гея“ .
Полегна, скри се в пръстта и мека ...
  222 
Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...
  264 
Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
  244 
Усетих тишината в гласа ти
спокойствие в очите ти игриви
какво като си само в ума ми
ще те намеря с моите инстинкти.
Ще бродя по улици, площади ...
  299 
Въртя се в кръг, изгубих пътя си към теб
не мога да намеря стъпките на плажа
Измиват ги вълните всеки ден
И само спомена за тебе галя.
Не ме забравяй, моля те недей ...
  332 
И ето, края му се вижда.
Дори и от вълните вече не долавям шум.
Прочетох и поредната си книга.
Почивката превърна се в албум.
Вкуса на сол в устата се загуби. ...
  343 
Как искам да съм птица, да кръжа
Да търся в термите покоя
Или пък риба да съм със крила
С делфините да мога да говоря.
Как искам този шантав свят ...
  510 
Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...
  400 
Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо? ...
  376 
Какво е споменът, отроче
От вчерашния, днешен ден
А времето гради мостове
Към миналото и към мен.
Минавам по камъни от мисли, ...
  327 
Как да живея без тревоги
Как да намеря своя път
Като ме преследват хиляди тегоби
И всички свързани с грехът.
Как да заспивам с чиста съвест ...
  372 
Не страшна е смъртта приятелю
по страшно е забвението
от живия живот, създателю
от паметта на поколението.
По страшно е да те забравят ...
  592 
Ооо "Маяк"
Шест дена катерих стъпалата
Пъшках, псувах и проклинах архитекта,
построил те толкова високо над водата
и реализирал е без капка свян проекта. ...
  575 
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...
  1213 
Пак се свърши тази олелия
три дни само ям и пия
вече мина таз година
мина, догодина до амина.
Тежко майко се живее, ...
  1169 
Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...
  1344 
Продъни се поредния порой
паважа пак блести, като след буря
и пак настана същия покой,
че чак от тишина се будя.
Поглеждам през прозореца навън ...
  603 
Свърши се и таз почивка
Колкото съм взел, съм взел
Смених поредната обвивка
И се чувствам почернел.
Пих вода оттук-оттам, ...
  476 
Пак се почна тази олелия
Пак отворихме сезона
На морето сме ура, но, не ми е,
ясно колко ще профукам бона.
Пак чанти и чадъри ще разнасям ...
  436 
Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко) ...
  1670  29 
Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...
  346 
Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
  388 
Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
  371 
Такава е наш'та орисия
да бъдем винаги от тия,
които винаги сме недоволни
и винаги не толкова свободни.
Макар, че дали сме премного ...
  497 
Прокрадни се в мен
Дълбоко в недрата чак стигни
Виж раните получени от теб
И с любов ги превържи.
Отбий се до сърцето, там някъде в ляво ...
  378 
Човешкият живот е не повече от век,
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...
  418 
Да намаля аз искам огъня си в очите
И душата някак да успокоя от хорски думи
Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите
Без жал изгаря с огъня си, като чума .
Нирвана да постигна е моята мечта ...
  383 
Какво е спомена, миг от вечността
приседнал в някой ъгъл на безкрая,
дошъл, заминал без вина
за всичките ни мигове до края.
Той идва всеки път, когато ...
  414 
Хóрата сме уникално прости същества,
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
  551 
Когато някой, някъде се влюби в нещо
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...
  957 
Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...
  571 
ВЯРА
Непреходни сме, в нас витае дух
Душата свързва двата свята
С тялото облечени, като с кожух
Живеем си в рая и в ада. ...
  591 
Propuestas
: ??:??