Не мога вече
(Френски сонет)
Аз спирам вече, точка слагам.
Не мога да се събера.
С душа, сърце съм в таз игра
и все очаквам те на прага!
Не съм от камък, болна лягам,
угасна моята искра.
Ти друга ли жена избра?
Прибирам вече мойта шпага...
Но и вратата да затворя,
последна думата е твоя:
Нарочно ли ме нарани?
И даже с вик да те изтрия,
аз тук и в мойте бъднини
в затвор от скръб ще гния!
яннуари 2025 г.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados