BoBoteva (Bo Boteva)
79 408
4.02.2025 г., 9:34 ч.

Не мога вече 

  Поезия » Строги форми
79 3 9

Не мога вече

 

                                                  (Френски сонет)

 

Аз спирам вече, точка слагам.

Не мога да се събера.

С душа, сърце съм в таз игра

и все очаквам те на прага!

 

Не съм от камък, болна лягам,

угасна моята искра.

Ти друга ли жена избра?

Прибирам вече мойта шпага...

 

Но и вратата да затворя,

последна думата е твоя:

Нарочно ли ме нарани?

 

И даже с вик да те изтрия,

аз тук и в мойте бъднини

в затвор от скръб ще гния!

 

 

яннуари 2025 г.

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, благодаря за коментара в рими!
  • Понякога душата мълчи от болка.
    И бронира чувствата си наранени.
    Сезоните жадуват за промени.
    Сезоните загърбват:нима и колко?
  • Миночка и di-T, благодаря, че се спряхте да коментирате!
  • Давай напред, Бо!
  • И това се случва в живота, понякога от много борба, човек се уморява, но там където няма разбиране, трябва да се търси друг път. Харесвам точката. Защото след нея започва ново изречение.
  • Така ми харесваш.
  • Ха, ха, ха
    Как е на перншик биткойн - пребиткойн
  • Вместо точка, му бий един шут.
    И ще стане пернишки сонет.
    Дано не ми се обидиш.
  • Когато даваш всичко от себе си, но насреща не получаваш нищо е много трудно.
Предложения
: ??:??