Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,

когато бяхме там за първи път.

За топъл празник спомен ни остава

и за почувстваната вяра изведнъж.

Кой да предположи, че така ще стане.

Със едно палто да купим радостта.

Палто щом шие се от мигове мечтани,

то става смисълът и топлотата за душа.

Ах! С усмивка спомням си за часовете в бара,

на тая маса до бежовото меко сепаре.

На нея двете чаши - пълни с кехлибара,

а на сепарето, в приказки улисани, душите две.

Не помниш ли в нощта какво ми каза?

Не помниш ли, че тайните си ти ми повери.

Приех те аз и обещах ти да ги пазя,

а в замяна подарих ти своите мечти.

Не помниш ли на тръгване как всичко беше важно -

думите и братско стискане на двете ни ръце!

Че сбогуването никога не беше "сбогом" - тъжно,

щом знаехме, че пазени сме от на приятел истински сърце!

17.07.2012г.