Не са били деца
Силните мъже не са били деца.
Те мъже си са родени.
Пълзят от малки във калта
и плуват в нея до големи.
Силните мъже не са били деца.
Децата като се ударят плачат.
А мъжете, падайки, мълчат –
болката си няма да покажат.
Силните мъже не са били деца.
Децата са обсипани със грижи.
А те не знаят що е топлина,
нямат време и да мислят.
Силните мъже не са били деца.
Те работят, за да оцелеят.
И вечер, уморени от деня,
за сладък сън копнеят.
Силните мъже не са били деца.
Лицата им са леко груби, насинени.
В борбата няма красота,
но няма и погледи сломени.
Силните мъже са честни.
Говорят право гледайки в очите.
Думите им – от желязо по-тежки,
по-точни от стрелите.
Силните мъже се дърпат.
Зверове неопитомени.
Ревностно държат на своето,
трудно е да се превземат.
Силните мъже са романтици.
Но само те във себе си го знаят.
И тайно винаги се молят
в грубостта жените да ги разпознаят.
Силните мъже желаят
по-силно, отколкото си мислят.
Цял живот ще се доказват
пред тази, която истински поискат.
Силните мъже мечтаят
да са важни за жените.
Любовта променя, знаят,
дори когато са с вериги.
Силните мъже не са били деца.
А децата чувстват много.
Именно години след това
мъжете могат го дълбоко.
09.12.2018 г. (12:50 ч.)
Ракитово
© Айлин Мустафа Еврен Todos los derechos reservados