Не са били деца

Силните мъже не са били деца.

Те мъже си са родени.

Пълзят от малки във калта

и плуват в нея до големи.

Силните мъже не са били деца.

Децата като се ударят плачат.

А мъжете, падайки, мълчат –

болката си няма да покажат.

Силните мъже не са били деца.

Децата са обсипани със грижи.

А те не знаят що е топлина,

нямат време и да мислят.

Силните мъже не са били деца.

Те работят, за да оцелеят.

И вечер, уморени от деня,

за сладък сън копнеят.

Силните мъже не са били деца.

Лицата им са леко груби, насинени.

В борбата няма красота,

но няма и погледи сломени.

Силните мъже са честни.

Говорят право гледайки в очите.

Думите им – от желязо по-тежки,

по-точни от стрелите.

Силните мъже се дърпат.

Зверове неопитомени.

Ревностно държат на своето,

трудно е да се превземат.

Силните мъже са романтици.

Но само те във себе си го знаят.

И тайно винаги се молят

в грубостта жените да ги разпознаят.

Силните мъже желаят

по-силно, отколкото си мислят.

Цял живот ще се доказват

пред тази, която истински поискат.

Силните мъже мечтаят

да са важни за жените.

Любовта променя, знаят,

дори когато са с вериги.

Силните мъже не са били деца.

А децата чувстват много.

Именно години след това

мъжете могат го дълбоко.

09.12.2018 г. (12:50 ч.)

Ракитово