Октомври е. Не си отива лятото.
И още не е, стъклено студено.
Макар по жиците да дреме птиче ято,
което закъсняло е без време...
Мъглите не прииждат като призраци.
Дъждът не е протяжен с денонощия.
Картина някак, също като приказка,
в която със добро умира лошото...
А есен е. Не си отива лятото.
То тъй ще ми напомня все за тебе.
За твоето сърце и за богатството,
на слънчева душа и жарко време. ...