diesto (Данаил Антонов)
1039 617
3.10.2019 г., 13:48 ч.

Не си отива лятото... 

  Поезия » Любовна
636 4 4

Октомври е. Не си отива лятото. 

И още не е, стъклено студено. 

Макар по жиците да дреме птиче ято, 

което закъсняло е без време... 

Мъглите не прииждат като призраци. 

Дъждът не е протяжен с денонощия. 

Картина някак, също като приказка, 

в която със добро умира лошото... 

А есен е. Не си отива лятото. 

То тъй ще ми напомня все за тебе. 

За твоето сърце и за богатството, 

на слънчева душа и жарко време. 

На китните нивя и на горите, 

на тежки класове от златно зъ̀рно. 

На дивите цветя и на тревите, 

на Енювден, кога бера̀ по съмнало. 

Октомври е. Аз вярвам на морето. 

От жълтите листа ми става тъжно. 

Най-синьото обичам на небето. 

И топлият му чакан дъжд... 

И ти не си отивай като лятото! 

Желая да си личната ми вечност. 

Жената на живота ми, която 

ще носи хубостта си с цвят на нежност... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??