3 sept 2021, 10:03

Не си отива лятото 

  Poesía » Otra
1150 1 7

Отива ли си лятото? Навярно.

Есента почуква на вратата ми.

Облаците пъплят бавно, бавно,

а някак още синьо е в душата ми.

 

Наистина ли си отива лятото?

Гнездата са изпразнени от птиците,

дърветата полека пожълтяха,

а вятърът играе си със жиците.

 

Отива ли си лятото наистина?

Един рапан от чантата изпадна.

Дали пък всичко туй не е измислено

от моето сърце, за слънце жадно.

 

Не си отива лятото! Във мене е!

И аз го нося във очите скрито.

Когато там навънка е студено,

аз ще разчупя слънчевата пита

 

и ще раздам на всекиго по малко,

да има топлина във домовете.

И щом се сгреят и засветят ярко,

отново ще е лято! В умовете!

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
  416 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Роси, че ме посети!
  • И щом се сгреят и засветят ярко,
    отново ще е лято! В умовете!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти!
  • Наистина лятото остава вътре в нас да ни топли през студените дни. Много хубав стих.
  • Милена, Тони, радвам се, че съм ви докоснала със стиховете си!
  • Благодаря, Нина, хареса ми.
  • Красиво и възторжено!

    "Не си отива лятото! Във мене е!
    И аз го нося във очите скрито.
    Когато там навънка е студено,
    аз ще разчупя слънчевата пита

    и ще раздам на всекиго по малко,
    да има топлина във домовете.
    И щом се сгреят и засветят ярко,
    отново ще е лято! В умовете!"!

    Благодаря за парченцето от слънчевата пита, много е вкусно
Propuestas
: ??:??