diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11 oct 2018, 16:00

Не си отивай още!.. 

  Poesía » De amor
426 7 5

Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.

/и знам какво по-лошо има от умиране/.

В такива тишини света ми малък е,

защото всички много бързо си отивате.

И ставам мрачен после.

Разрушителен.

Не вярвам в нищо, в никой. Ничий съм.

Научихте ме как да не обичам.

Да бъда грозен. Празен. С вкус на безразличие...

И щом сте тръгнали, вървете! 

Врати аз нямам вече за отключване.

Незнайно как сред хаоса на редовете,

ти някак влезе. Цяло чудо е!...

Поне постой. Не си отивай още...

Не искам да разбирам как ми липсваш.

Не сме осъмвали, възбудени от нощите. Дори не знам насън ли си или наистина...

Не чакам вече. Ти също не очаквай.

Замръзна времето ми с толкоз недоимък.

Отново помечтая ли - разплаквам се.

Защото цял живот живея посред зими.

Недей. Не си отивай. Късно е.

Преди да те прегърна със ръцете си, 

във мрака ще ги срещнеш всички блудници.

Ония, дето ги обичах със сърцето...

 

Danny Diester

29.03.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??