Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после.
Разрушителен.
Не вярвам в нищо, в никой. Ничий съм.
Научихте ме как да не обичам.
Да бъда грозен. Празен. С вкус на безразличие...
И щом сте тръгнали, вървете!
Врати аз нямам вече за отключване.
Незнайно как сред хаоса на редовете, ...