Не си забравила горчивата любов, дълбоко наранила те,

която си оплаквала без глас и още не  простила.

За нея, невъзможната любов отпиваш от червеното,

не си забравила страха в сърцето си , раненото.

Не си забравила и сладостта на думи неизречени,

целувката  е твоята вина, а мислите -  обречени.

Не си забравила, и как ли би могла, лъжливи обещания,

забравяш, че е сляпа любовта и води до страдания.

Не си простила невъзможната любов, затрупана в писмата,

откраднала си нейния живот,   погубила душата си.

Не си простила забранената любов, годините  те мъчат,

защо такава тя не връзва плод, а позволена – може да не случиш.