Не си забравила горчивата любов, дълбоко наранила те,
която си оплаквала без глас и още не простила.
За нея, невъзможната любов отпиваш от червеното,
не си забравила страха в сърцето си , раненото.
Не си забравила и сладостта на думи неизречени,
целувката е твоята вина, а мислите - обречени.
Не си забравила, и как ли би могла, лъжливи обещания,
забравяш, че е сляпа любовта и води до страдания.
Не си простила невъзможната любов, затрупана в писмата,
откраднала си нейния живот, погубила душата си.
Не си простила забранената любов, годините те мъчат,
защо такава тя не връзва плод, а позволена – може да не случиш.
© Даниела Атанасова Всички права запазени