Макар, че винаги сме под чертата...
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!

Ний българите все сме добродушни.
И все се спитваме със Съвестта.
Към страдащите не сме равнодушни,
държим на Думата си и Честта!    

Но има между нас и "келемета",
които калят целия народ!
И зарад тази пасмина проклета,
се хвърля кал, на  българския  род!

О, по природа ний не сме хайдути...
Не гледаме какво да присвоим!
Но в Европа с друго сме прочути,
макар на Човещината, че държим!

Не сме народ от "фарисеи",
но има "фарисеи" и при нас!
Ний тачиме добрите феи,
те винаги са примера за нас!

А често дните ни са дни горчиви.
Натикват ни  сме в кухненския блок!
Не сме хайдути, не сме мързеливи,
но  като че ли туй не вижда Бог!?