Макар, че винаги сме под чертата...
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!
Ний българите все сме добродушни.
И все се спитваме със Съвестта.
Към страдащите не сме равнодушни,
държим на Думата си и Честта!
Но има между нас и "келемета",
които калят целия народ!
И зарад тази пасмина проклета,
се хвърля кал, на българския род!
О, по природа ний не сме хайдути...
Не гледаме какво да присвоим!
Но в Европа с друго сме прочути,
макар на Човещината, че държим!
Не сме народ от "фарисеи",
но има "фарисеи" и при нас!
Ний тачиме добрите феи,
те винаги са примера за нас!
А често дните ни са дни горчиви.
Натикват ни сме в кухненския блок!
Не сме хайдути, не сме мързеливи,
но като че ли туй не вижда Бог!?
© Христо Славов Всички права запазени