На много хора знам, че ще съм крива,
ала не ще го позволя на себе си -
усмивката ми някой да изтрива,
за да погася своите душевни трепети...
Какво като ме е избрал един,
че и след него още двама-трима?
Нима е редно мен да ме боли,
а той - щастлив? Нима е справедливо
да искам невъзможната любов,
а някой друг да иска нощем мене,
да го прогонвам все, а той да е готов
да се завърне винаги, по всяко време, ...