По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.
Не ме оставяй да стоя сама,
да чакам твоето завръщане.
Ти казваш: "Няма все да е така",
ти казваш: "Скоро връщам се".
Но думите ти се размиват,
ехо надалече ги разнася,
чувствата ти си отиват
и любовта ни май ръждяса. ...