Не те обичам! В очите ти го казвам. Не смей да се съмняваш в мен. С честен кръст сърцето си наказвам, за да погреба в съзанието тебе. Не те желая. Няма я страстта. Няма го и огъня в душата. Тиха вечер, капчица роса, закъсняло лято, тръгнало си без пощада. Това за чувствата ми, разбери, но за миг ако им повярваш, пак към мене погледни и сълзи ще видиш, но не са на радост. Това са искренни цветя, болката събрали на душата. Това е моята съдба, това е истината за нещата. И тогава, ако още си обиден от думите ми тъй зловещи, тръгвай си, но не си отивай, връщай се понякога при мене. За да ме разплачеш пак с най-чистата любов на света, за да разбереш как и колко плащам за страха. За страха от любовта, за това, че ще ме изоставиш... Подай си топлата ръка и песен ще ти пея до забрава. И не си припомняй старите слова, само в зениците ме гледай, там най-чистата сълза, цялата любов отрежда...
Тони,стихотворението ти е невероятно,наситено с много чувство.Прекрасно пресъздаваш картините в него,но според мен на места се губи ритъма.Поработи върху отва,за да се получи още по-добре.
Поздрав и усмивка от мен за красивите редове!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и усмивка от мен за красивите редове!