7 ago 2007, 22:26

Не знам . . . 

  Poesía
1075 0 5
В стаята е вече пусто.
Липсва нещо - твоите очи...
Изплува от подсъзнанието мръсно
мисълта, че пак те нараних...
Когото и да питам знае,
колко по-дебелокожа ме направи ти,
но сърцето ми не иска да признае,
че те обичаше... Уви!
Сега тупти без цел, окървавено,
не иска да се примири,
че от любов е наранено...
Кой ли ще го усмири? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бренда Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??