7.08.2007 г., 22:26 ч.

Не знам . . . 

  Поезия
965 0 5

В стаята е вече пусто.
Липсва нещо - твоите очи...
Изплува от подсъзнанието мръсно
мисълта, че пак те нараних...

Когото и да питам знае,
колко по-дебелокожа ме направи ти,
но сърцето ми не иска да признае,
че те обичаше... Уви!

Сега тупти без цел, окървавено,
не иска да се примири,
че от любов е наранено...
Кой ли ще го усмири?

Дойде момента да призная,
че много работи си взех от теб.
Може и да се разкаям,
че те оставих труп с тяло-лед.

Научи ме да бъда силна,
срещу себе си все да вървя,
И от умората обилна
няма да се изморя!

© Бренда Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво (мечка) много е хубаво
  • Давай само така Бренда справя6 се чудесно и вярвам че и стихотворението ти за чашата за чай ще бъде също толкова прочувствено и хубаво ...
  • Харесва ми
  • Браво!Невероятно е...
  • Само предложение:

    В стаята е вече пусто.
    Липсва нещо - твоите очи...
    Изплува от подсъзнанието мръсно
    мисълта, че пак те нараних...

    Когото и да питам знае,
    колко по-дебелокожа ме направи ти,
    но сърцето ми не иска да признае,
    че те обичаше... Уви!

    Сега тупти без цел, окървавено,
    не иска да се примири,
    че от любов е наранено...
    Кой ли ще го усмири?

    Дойде момента да призная,
    че много работи си взех от теб.
    Може и да се разкаям,
    че те оставих труп с тяло-лед.

    Научи ме да бъда силна,
    срещу себе си все да вървя,
    И от умората обилна
    няма да се изморя!

    Поздравчета!


Предложения
: ??:??