28 nov 2013, 17:55

Не знам защо се случва любовта 

  Poesía » De amor
737 0 9

Не казвай нищо – ще ме заболи,
какъв съм бил или какъв ще стана,
със устни - устните ми утоли -
не виждаш ли, че всичко е измама...

Не ми напомняй, че съм само мъж,
аз искам бог от плът да съм за тебе,
повярвай във живота си веднъж –
засей в копнежите си лудо семе...

не знам защо се случва любовта,
изпитва ли ни или ни предава,
перверзия е тази суета –
а голотата - цъфнала дъбрава.

Не си разбрала колко ме е страх
без нежността ти, сам, да остарея,
и рееш се във първороден грях,
кръстосала бедра към полилея...

Желанието ми ще вдъхновиш
и в твойте страхове ще се удавя,
и само щом вика ми укротиш –
ще си отдъхнеш – в мигове забрава...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... и тя умря.
    И ти умря...
    А после заедно възкръснахте.
  • "и рееш се във първороден грях" .. Уникално е, Мишо!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви, приятели, че сте тук, до мен
    Измамата да я сложим в джоба на Бог
  • "...не виждаш ли, че всичко е измама"...Поне стиховете ти са плод на една красива душа, Мище!
  • Много силно стихо, Мишо!С леки намеци за еротика!Впечетлява!!
    Поздравление!!!
    Хубав ден и поздрави от мен!
  • Както винаги ме заплени!Ти много ме радваш приятел!Толкова красива душа си!И понеже пишеш стихотворенията си с нея и ние имаме щастието да се насладим на тази красота!!!!Благодаря ти и едно БЕЗКРАЙНО БРАВО!!!!!
  • Страхотно!
  • Вече знам, че всеки от стиховете ти се за загнездва във всяко женско сърце. Наистина, докосваш уникално!
Propuestas
: ??:??