Не знам защо се случва любовта
Не казвай нищо – ще ме заболи,
какъв съм бил или какъв ще стана,
със устни - устните ми утоли -
не виждаш ли, че всичко е измама...
Не ми напомняй, че съм само мъж,
аз искам бог от плът да съм за тебе,
повярвай във живота си веднъж –
засей в копнежите си лудо семе...
не знам защо се случва любовта,
изпитва ли ни или ни предава,
перверзия е тази суета –
а голотата - цъфнала дъбрава.
Не си разбрала колко ме е страх
без нежността ти, сам, да остарея,
и рееш се във първороден грях,
кръстосала бедра към полилея...
Желанието ми ще вдъхновиш
и в твойте страхове ще се удавя,
и само щом вика ми укротиш –
ще си отдъхнеш – в мигове забрава...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"и рееш се във първороден грях" .. Уникално е, Мишо!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря ви, приятели, че сте тук, до мен
Измамата да я сложим в джоба на Бог -
"...не виждаш ли, че всичко е измама"...Поне стиховете ти са плод на една красива душа, Мище!
-
Много силно стихо, Мишо!С леки намеци за еротика!Впечетлява!!
Поздравление!!!
Хубав ден и поздрави от мен! -
Както винаги ме заплени!Ти много ме радваш приятел!Толкова красива душа си!И понеже пишеш стихотворенията си с нея и ние имаме щастието да се насладим на тази красота!!!!Благодаря ти и едно БЕЗКРАЙНО БРАВО!!!!!
-
Страхотно!
-
Вече знам, че всеки от стиховете ти се за загнездва във всяко женско сърце. Наистина, докосваш уникално!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И ти умря...
А после заедно възкръснахте.