3 mar 2005, 17:15

Не звъни на вратата ми 

  Poesía
2674 3 11
Не звъни на вратата ми,
окъснял Вестоносецо!
Зная кога и какво ще се случи.
Даже със камъче не удряй в прозореца.
Просто тръгни си с бездомното куче.

Не звъни на вратата ми,
Данаецо хитър!
Дървени кончета вече отказвам.
А добре помисли къде си скитал,
щом другите твойта кобилка обяздват...

Не звъни на вратата ми,
окаян Бедняко!
Нямам я вече и втората риза.
Може би утре от съседа ще чакаш
даже за хляба от мухъл облизан.

Не звъни на вратата ми,
Принцесо прекрасна!
Аз трите желания не съм ти изпълнил.
Нали ти не искаш надежди напразни,
а принцът изгонен при теб да се върне...

Позвъни на вратата ми!
Позвъни на вратата ми!
Само ти знаеш на кой ще отворя.
Влиза любимата, влиза съдбата ми
и вече съвсем не ми се говори!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??