Не звъни на вратата ми, окъснял Вестоносецо! Зная кога и какво ще се случи. Даже със камъче не удряй в прозореца. Просто тръгни си с бездомното куче.
Не звъни на вратата ми, Данаецо хитър! Дървени кончета вече отказвам. А добре помисли къде си скитал, щом другите твойта кобилка обяздват...
Не звъни на вратата ми, окаян Бедняко! Нямам я вече и втората риза. Може би утре от съседа ще чакаш даже за хляба от мухъл облизан.
Не звъни на вратата ми, Принцесо прекрасна! Аз трите желания не съм ти изпълнил. Нали ти не искаш надежди напразни, а принцът изгонен при теб да се върне...
Позвъни на вратата ми! Позвъни на вратата ми! Само ти знаеш на кой ще отворя. Влиза любимата, влиза съдбата ми и вече съвсем не ми се говори!
Уааау, какво да кажа. Може би просто беше малко по-умно за да го възприема, но много много ми хареса. Де да можех и аз като тебе да пиша! =) 6 от мене!
Този стих ми е любим Дайк, много много любим ми е.
Поздрав за вложеното чувство ... с удоволствие го препрочитам често и се усмихвам миловидно ... Много хубав стих, много!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.