Неадекватност

aap (Ангел)
929 3610

27 jul 2017, 23:33

Poesía

331 2 5

Човек минава през какво ли не...

През сълзи мъката в сърцето да изплаче.

През смях бесовете свой да прогони

и в тъмното да търси светлина.

Човек устроен е, и да прощава...

И не веднъж и два! Но понякога

макар и силен, той не съумява.

Да запази чиста гордоста.

Човек роден е и да страда,

макар с любовни грехове!?

На някак все не устоява

и разбива своето сърце.

И после сърди се на всички...

Търси в другият вина!

Във тъмното сълзите бърше...

Не си признава! Че сам прокудил

си е любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2017-07-28T22:06:19+03:00

Много благодаря приятели че споделихте стиха ми е поставихте в любими!Хубава и спокойна нощ ви желая!!!Ели☺,Васе ☺,Кети ☺,Виолет мила☺!!!
Violet_86 (Виолета)

2017-07-28T08:41:15+03:00

Така си е, Ангеле колкото и да не искаме да си го признаем.
Katriona (Кети Рашева)

2017-07-28T07:55:38+03:00

Допадна ми тази болезнена откровеност, малцина имат достойнството да си признават грешките!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-07-28T06:40:18+03:00

Харесах! Всеки сам кове съдбата си и допуснатите грешки изживява.
voda (Елица Ангелова)

2017-07-28T01:17:48+03:00

Истини за човека казваш, Ачо...
Харесах стиха ти.