НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал,
да позакърпи, с блага нежност,
прегърбила снага одве,
небе от обич и безбрежност,
побрало свидни светове.
И приказки да похортува –
за труд, трапеза и игри,
и за това, че малко струва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse