21.08.2023 г., 13:45 ч.  

Небесен квас 

  Поезия » Философска
531 4 15

НЕБЕСЕН КВАС

 

Дордето кротко зрее хлябът,

на топло под дебел месал,

край огъня присяда баба  –

да оплете за зиме шал,

да позакърпи, с блага нежност,

прегърбила снага одве,

небе от обич и безбрежност,

побрало свидни светове.

И приказки да похортува  –

за труд, трапеза и игри,

и за това, че малко струва

да бъдем с хората добри,

в словата ни да блика слънце,

да носим щедри смехове,

и щом за бобец лук накълцаш,

възври ли, да го поднесеш –

на странник, окъснял по друма,

на просяка, подал ръка,

с най-благата си топла дума –

за всеки мостче над река.

Защото Бог каквото дал е

ще стигне и за ден, и век  –

благословен да бъде хлябът,

разчупван от добър човек!


Благодаря на всички, които ще поспрат и прочетат.

Бъдете.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Люси, дано
  • Добре си ми дошла, Златна.
  • Добротата е толкова красива. Дано повече добри хора край нас да има.
  • Благодаря, Анета
  • "Защото Бог каквото дал е
    ще стигне и за ден, и век -
    благословен да бъде хлябът,
    разчупван от добър човек!"

    Поздрави, Валюша!
  • Разбира се, Валюшка, нищо не е задължително. И е важна волята на автора. Само споделям съображения 🌸
  • Благодаря ти, Марийче, понякога е достатъчно, че сме прочели нещо, а дали ще коментираме, или не, това е друга бира
  • Радвам се, че си отключила поне коментарите. Тези заключвания и самоизтривания винаги ми се струват малко мелодраматични. Когато чета заключените ти стихотворения, се чувствам като в пустиня. Отначало не виждам, че са заключени и се чудя защо няма зеленичко в полето за оценките. Усещането е доста неприятно, така че не си го причинявай, ние пак те четем, но друго е да видиш и прочетеш отношението ни към това, което пишеш. Колкото и неискрено да мислиш, че е при някои, но те предпочитат да са неискрени, отколкото да те подминат. А повечето, вярвам, харесват поезията ти – като мен. Аз също връщам жестове, но никога не оценявам нещо, което не ми харесва. Щом съм тук, дори и в отговор на твоята оценка и коментар, значи стихотворението ми е харесало.
  • Благодаря, Нинка, да бъде.
  • Докосващо и стоплящо!
    Цяр за душата е добротата.
    Благодаря!
  • Споко, Жоре, разбрах те добре
  • Разчувства ме.
    ___
    Знам, че си си го превела, но ми стана неудобно заради грешката.
    Извинявай.
    Още веднъж обаче ще кажа, прекрасен стих с много топлинка в него.
    Прекрасен ден, Вал, да ти е.
  • Благодаря, Жоре, бъди, отключих коментарите по молба на приятел.
  • Да бъде!
  • Изпълнено с доброта!
    Разчиства ме.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??