8 ago 2018, 13:41

Небесна соната 

  Poesía » De amor
578 3 2

Пирува гръмко Синята Луна -
кралицата на нощите и свадата,
с окръглено лице и дива ярост на жена,
изпива всички чаши на заблудата.

И пак пияна е, красивата Луна,
и блудница, и грешница безрадостна,
в очите ѝ блести метална светлина,
но изгревът дойде и гушна е тъй сладостно.

© Вяра Благова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря мила Lia, когато говорим поетично използваме цветовете на Душата- един с розов нюанс, друг със син, трети в бяло твори и т.н.,всеки избира своят цвят и така сътворяваме пъстротата и красотата. Ти рисуваш прекрасно със своят си цвят .
  • Да, наистина си много добра, говориш на поетичния език, който аз така и не се научих да редя.Поздрави и дано за всяка луна има поне по един изгрев!
Propuestas
: ??:??