"Небето плаче"
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"!
Не плаче небето, но силно валеше;
не видях в "очите" му дори една сълза!
В "сърцето" му усетих, че болеше...
но нямах сили болката му аз да споделя!
В дъжда видях аз твоите сълзи,
в облаците сиви - твоята любов,
в тревите бяха твоите коси,
а капките... отмиваха листата!
Не вярвам аз, че този дъжд ще спре!
Не питам аз колко дълго ще вали,
но някъде в мен тъга от обич ще расте...
... небето плаче!
Някой даде му от своите сълзи!
© Горан Русинов Todos los derechos reservados