"Небето плаче"

Не отивам натам, за да бъда със теб,

не очаквам да кажеш: "Върни се"!

Аз отидох под капките на тъжно небе,

за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"!

Не плаче небето, но силно валеше;

не видях в "очите" му дори една сълза!

В "сърцето" му усетих, че болеше...

но нямах сили болката му аз да споделя!

В дъжда видях аз твоите сълзи,

в облаците сиви - твоята любов,

в тревите бяха твоите коси,

а капките... отмиваха листата!

Не вярвам аз, че този дъжд ще спре!

Не питам аз колко дълго ще вали,

но някъде в мен тъга от обич ще расте...

... небето плаче!

Някой даде му от своите сълзи!