6 abr 2016, 23:08

Небето, в което ще се вричаш... 

  Poesía » De amor
342 0 0
И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.
Аз мълком в дъх ще те даря с любов...
щом тя е толкоз нежна и красива...
и без страх ще вдишаш святия ми зов...
преди от моя сън внезапно да си идеш.
И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
аз искам само да съм твоето небе...
небето, във което вечно ще се вричаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??