15 mar 2008, 19:41

Недей! 

  Poesía » De amor
745 0 4
 

Жарта, която виждам в очите ти,

отдавна вече не стига, за да пламне огън.

Думите, с които ми говориш сега,

вече не биха могли да ме разплачат.

Начинът, по който ме изпиваш с поглед ...

Нали ти ясно, че няма да ме имаш отново?

 

Въпросите, които те измъчват всеки Божи ден,

накрая ще проядат и душата ти!

А отговорите, които силно вярваш да получиш...

няма да запълнят и частица от надеждите, които имаш!

Не се обръщай към мен със поглед жаден,

ти ме нарани и това ми стига!

 

Ще те обичам вечно - знай,

ще си припомням всеки сладък миг...

Ще знам, че съдбата ни остави без Край,

в който аз и ти нямахме право на глас.

Ще бъдеш един от всички онези от моето миналото,

от които научих, как  да живея по-добре в настоящето!

© Христина Леонска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??