Там, където всичко се забравя
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...
Всеки ден е с отпечатъка на вчера,
колелото се върти клонирано,
промяната е някаква химера,
бъдещето генетично е зомбирано...
А участниците в тази въртележка
не разбират и не виждат, че така
ще повтарят всяка своя грешка,
ще живеят в безнадеждна пустота...
Но дали не закъсняхме с осъзнаването
и не сме отдавна в този цикъл?
Не е ли вече късно за спасяването?...
Забравете всъщност, че съм питал...
08.07.2022.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados