mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
7.03.2023 г., 10:22 ч.

Недейте отговаря 

  Поезия » Философска
248 0 2
 

Там, където всичко се забравя
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...

Всеки ден е с отпечатъка на вчера,
колелото се върти клонирано,
промяната е някаква химера,
бъдещето генетично е зомбирано...

А участниците в тази въртележка
не разбират и не виждат, че така
ще повтарят всяка своя грешка,
ще живеят в безнадеждна пустота...

Но дали не закъсняхме с осъзнаването
и не сме отдавна в този цикъл?
Не е ли вече късно за спасяването?...
Забравете всъщност, че съм питал...

 

08.07.2022.

 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??