Докато аз дъгите си събирам
(от мисли, чувства, пролетни цветя...),
и в две малки очи цял свят побирам,
забърква ми коктейл от злоба тя.
Не искам даже капчица да вкуся!
(В живота си горчилка доста пих).
Едни ме напояваха със чувства,
а други с клетви. И им посветих
бели коси, сълзи, усмивки, стихове,
и не една от будните си нощи...
До сто пребройте, ако много тихо е.
Няма само добри и само лоши. ...