2 nov 2008, 14:36

неделя 

  Poesía » Otra
615 0 7
тогава светлината пада преди
някак си разделно между игличките
и не е светлина а мъгла
и ти разбираш
когато докосвам онази част
от заспалите ти коси
постлани по масата
в два и половина
и няма вино
а само недоизказани хлъцнати
по средата крила
дето не порастват никога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??