неделя

2.11.2008 г., 14:36 ч.

Поезия » Друга

640 0 7

тогава светлината пада преди
някак си разделно между игличките
и не е светлина а мъгла
и ти разбираш
когато докосвам онази част
от заспалите ти коси
постлани по масата
в два и половина
и няма вино
а само недоизказани хлъцнати
по средата крила
дето не порастват никога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

неделя

Искате да прочетете повече?

Предложения