2.11.2008 г., 14:36 ч.

неделя 

  Поезия » Друга
611 0 7
тогава светлината пада преди
някак си разделно между игличките
и не е светлина а мъгла
и ти разбираш
когато докосвам онази част
от заспалите ти коси
постлани по масата
в два и половина
и няма вино
а само недоизказани хлъцнати
по средата крила
дето не порастват никога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??