Недокоснатост

4 jul 2015, 11:26

Poesía

610 0 7

Една мълчаща и боляща недокоснатост...
Това изпитвам днес към теб...
Със снимки във ръка сънувам нереалности
и от сърцето си отчупвам грапави парченца лед.

А онзи ден се взирах в спящите ти мигли
и с своите целувах дълго твоя сън,
на пръсти се усмихвах на умиращите мигове
и се разливах във прегръдките ти като дъжд.

Една горчива, неродена недокоснатост...
Това си ти, това съм аз, това е днес.
Това са моите целувки неоткъснати
и сухата ми като зимни билки чест.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-07-05T22:58:05+03:00

Много ми хареса!
ivaani (Радка Горанова)

2015-07-05T22:47:32+03:00

Харесах и то много! Поздравления за прекрасния стих!
valia1771 (Ивон)

2015-07-05T13:10:53+03:00

Чудесно е!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2015-07-05T12:13:18+03:00

Много ми хареса. Браво!
radiola (Рада Димова)

2015-07-05T11:24:10+03:00

Много зряла творба за годините ти! И със собствен почерк!Браво!
LenaNik (ЕЛена Ник)

2015-07-04T16:56:58+03:00

Не Недокоснатост! Докоснатост..., защото вълнува!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-07-04T16:36:42+03:00

Много нежно и оригинално..., а билките са сухи, но не губят аромата си...!!!
"А онзи ден се взирах в спящите ти мигли
и с своите целувах дълго твоя сън,
на пръсти се усмихвах на умиращите мигове
и се разливах във прегръдките ти като дъжд."