Една мълчаща и боляща недокоснатост...
Това изпитвам днес към теб...
Със снимки във ръка сънувам нереалности
и от сърцето си отчупвам грапави парченца лед.
А онзи ден се взирах в спящите ти мигли
и с своите целувах дълго твоя сън,
на пръсти се усмихвах на умиращите мигове
и се разливах във прегръдките ти като дъжд.
Една горчива, неродена недокоснатост...
Това си ти, това съм аз, това е днес.
Това са моите целувки неоткъснати
и сухата ми като зимни билки чест.