Без посока из живота движим се,

безпътни пак по течението

ту, бавно така носим се

или стоим на място

ту, сякаш буйна река, рушим

мостовете на чувствата старите

и дори с мъка и болка нови градим

уж по-добри, а те пак са същите,

но може би устроени сме

така, че и да го търсим

все да не успяваме

или като го намерим,

че наше е не разбираме,

но без усилия и с нехайство

и да не искаме пак прогонваме,

най-трудно уловимото– щастието.