Чува се единственно падането на водата-
как малките капчици се разбиват по плочките.
Ти се приближаваш бавно,
пристъпваш към открехнатата врата
и с усмивка си припомняш всеки един момент от изминалата вечер..
Тъмнината,нейният силует,докосването...
Нежното ухание на кожата и...
..С приближаването усещаш как възбудата ти нараства,
на сантиметри от вратата я зърваш,
но не просто силуета,а нея-
бялата и кожа,нежните извивки на тялото и,
гърдите и-розовите връхчета, ...