Чува се единственно падането на водата-
как малките капчици се разбиват по плочките.
Ти се приближаваш бавно,
пристъпваш към открехнатата врата
и с усмивка си припомняш всеки един момент от изминалата вечер..
Тъмнината,нейният силует,докосването...
Нежното ухание на кожата и...
..С приближаването усещаш как възбудата ти нараства,
на сантиметри от вратата я зърваш,
но не просто силуета,а нея-
бялата и кожа,нежните извивки на тялото и,
гърдите и-розовите връхчета,
настръхнали от допира с водата...
Проследяваш нежните струйки,
галещи цялото и тяло...
Усещаш как възбудата в теб достига крайната си точка...
Вече си представяш нейното докосване,
допира на кожата и до твоята,
водата,стичаща се по телата ви...
Дали сладкото предчувствие от предстоящото,
нежната гледка и страстния спомен,
не ти доставят по-голямо удоволствие...
от самото продължение?...
© Стефани Всички права запазени