Нежната хартия

13 jul 2007, 9:15

Poesía

755 0 0

Мастилото се впива в бялата хартия,
тъй чиста и невинна бе тя преди секунди...
Сега обляна е във мойте мъки,
мойте страдания и спънки...

Сълзите попива ми, горчиви,
размазвайки мастилото небрежно.
Изсъхват сините сълзи,
но болката остава, парейки я нежно...

Крясъкът разяжда кожата й снежно бяла,
настръхналите страници умират в миг,
парещите звуци разтреперват цяла,
оставайки я... без дъх... без лик...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.