Нежната хартия

13.07.2007 г., 9:15 ч.

Поезия

769 0 0

Мастилото се впива в бялата хартия,
тъй чиста и невинна бе тя преди секунди...
Сега обляна е във мойте мъки,
мойте страдания и спънки...

Сълзите попива ми, горчиви,
размазвайки мастилото небрежно.
Изсъхват сините сълзи,
но болката остава, парейки я нежно...

Крясъкът разяжда кожата й снежно бяла,
настръхналите страници умират в миг,
парещите звуци разтреперват цяла,
оставайки я... без дъх... без лик...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.