fastera2 (Паун Алишев)
11 5
4 ene 2012, 0:40

Нежно... 

  Poesía » De amor
963 0 2

Нежно

Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ...

Нежно падаха сълзите от лицето ми,
нежно умирах в самотата отредена ми.
Нежно мислите ме връщаха към теб,
нежно, където бях поредния подред....

Нежно самотата аз приемах със усмивка,
нежно - въпреки сърцето ми да бе в ледена обвивка.
Нежно исках да се върне онзи час,
когато нежно сгушени стояхме двамата пред нас.

Раним съм аз, едва ли ти разбра,
когато нежността ти за пореден път умря.
Когато нежността остана пак на заден план,
усетих как безмилостно съм, нагло подигран.

© Паун Алишев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Раним съм аз, едва ли ти разбра,
    когато нежността ти за пореден път умря.
    Когато нежността остана пак на заден план,
    усетих как безмилостно съм, нагло подигран...

    Прекрасен стих с искрици тъга и нежност!!!
  • Много силно,много драматизъм!Харесах!Поздрав!
Propuestas
: ??:??