15 nov 2006, 23:59

Нежно 

  Poesía
722 0 5

Ефирна паяжина аз докосвам

изплетена от лунните лъчи,

кристално гладка във тъмата

със трептенето си тя мълчи.

 

Пречупен погледа от капки

чисти като моите сълзи,

изтляли са във свойта болка

на разбитите в нощта мечти.

 

Паяжина на забрава тиха

ме оплита в нишки от тъга,

аз птица съм умираща в капан

с пречупени от мъката крила.                                                       

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??