15.11.2006 г., 23:59 ч.

Нежно 

  Поезия
703 0 5

Ефирна паяжина аз докосвам

изплетена от лунните лъчи,

кристално гладка във тъмата

със трептенето си тя мълчи.

 

Пречупен погледа от капки

чисти като моите сълзи,

изтляли са във свойта болка

на разбитите в нощта мечти.

 

Паяжина на забрава тиха

ме оплита в нишки от тъга,

аз птица съм умираща в капан

с пречупени от мъката крила.                                                       

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??