Отвънка утрото е свежо,

отвън сияен е денят

и птици весело и шумно

гугукат, стрелкат се - летят.

На двора сливата, обляна

от ласките на пролетта

във бяла булчина премяна,

припомня си за младостта.

И ето, през стъклата мътни

наднича слънчев поглед благ,

но вътре още дремят сънни

стените бели в полумрак.

А аз лежа в леглото буден

и мисля си, прости, за теб.

Госпожо, с поглед изумруден,

изпращам ти цветя в букет.

Букет от дъхави циклами

във празничния светъл ден -

сърдечни поздрави големи

за тебе дар  да са от мен.

Отвън е утрото сребристо,

отвънка  пролет е дошла

с небе копринено и чисто,

небе сияйно кат сълза.

И нека поздрав са от мене

във празничния топъл ден

разцъфналата клонка крехка -

цветът на старият бадем...