Отвънка утрото е свежо,
отвън сияен е денят
и птици весело и шумно
гугукат, стрелкат се - летят.
На двора сливата, обляна
от ласките на пролетта
във бяла булчина премяна,
припомня си за младостта.
И ето, през стъклата мътни
наднича слънчев поглед благ,
но вътре още дремят сънни
стените бели в полумрак.
А аз лежа в леглото буден
и мисля си, прости, за теб.
Госпожо, с поглед изумруден,
изпращам ти цветя в букет.
Букет от дъхави циклами
във празничния светъл ден -
сърдечни поздрави големи
за тебе дар да са от мен.
Отвън е утрото сребристо,
отвънка пролет е дошла
с небе копринено и чисто,
небе сияйно кат сълза.
във празничния топъл ден
разцъфналата клонка крехка -
цветът на старият бадем...
© Христо Оджаков Всички права запазени