Оплакваме се в този ден вълшебен,
празничен и свят,
преяли сме били - няма място чак!
Оплакваме се от това, когато...
хората гладуват по света,
оплакваме се постоянно
и то от хиляди неща...!
Кога ще се научим да сме благодарни?
Да ценим нещата на мига?
Че по-хубаво има - ясно е!
Но и по-лошо има на света!
... Нека се научим, когато ни обичат,
да отвръщаме с любов,
а когато с клетви ни заричат -
да не мразим, а да даваме любов!
Нека има я надеждата в сърцата,
нека се научим да сме по-добри -
тогава ще заспива спокойна душата,
защото някой ще ни благодари.
За усмивката му на лицето,
за която имаме вина...
Ще усеща чувство парещо в сърцето...
и ще иска да дарява добрина!
Нека да направим света едно по-добро място за живеене!!!
© Боряна Дамянова Todos los derechos reservados